60 години Камерен ансамбъл „Софийски солисти“

диригент Пламен Джуров
солист Виви Василева – ударни инструменти

В програмата:

Бушра Ел-Турк
Концерт за ударни и струнни

Шуберт – Малер
Струнен квартет № 14 в ре минор
„Смъртта и момичето“
преработка за струнен оркестър

Професионален еталон на 60 години

С изкуството на „Софийски солисти“ у нас процъфтява най-трудната и изкусна форма на камерно музициране – камерният оркестър. Уникален ансамбъл от единомишленици, този състав съчетава в съвършен баланс ярката индивидуалност на всеки от музикантите. Безупречният професионализъм и високото творческо ниво на изпълнителство са запазена марка на оркестъра, превърнал се от десетилетия във важна част от културния ни живот и емблематичен посланик на българската музикална традиция по света.

Респектиращата история започва през ноември 1961 г. с ентусиазма на 13 млади музиканти от Софийската опера, които правят струнен състав, с който да концертират в името на любовта си към камерната музика. И след пет месеца усилени репетиции – първо сами, след това канят да работи с тях младия диригент Михаил Ангелов – на 19 март 1962  г. пред многобройна публика в зала „България“  правят първия си концерт под името „Софийски камерен оркестър“. В сценичните му изяви се включват и други диригенти: младият Васил Казанджиев и утвърдените Константин Илиев и Добрин Петков.

За постоянен диригент е назначен Васил Казанджиев, който ръководи състава от 1964 до 1978 г. Следват първите големи успехи и признания на престижни международни сцени и фестивали, първите задгранични турнета и записи за известни грамофонни фирми – вече е с името Камерен ансамбъл „Софийски солисти“. След Казанджиев няколко концерта дирижира академик Марин Големинов. В периода 1979-1988 г. диригент на камерния ансамбъл е Емил Табаков, от 1988 г. неизменно досега е Пламен Джуров. Той споделя: „Ако някога ми бяха казали, че ще работя   със „солистите“ повече от три десетилетия, нямаше да повярвам, а сега ми се струва, че те минаха неусетно. Концерт след концерт, премиера  след  премиера, пътувания и ежедневни репетиции… Обръщам се назад и  изглежда невероятно, че  половината от живота  ми е минал с подобно ежедневие. Сега на финала съм сигурен, че съдбата ми е била щастлива. Нямах  време за дребнотемие,  ежедневието ми с тях беше в приятелска среда и отговорност към произведенията, които  трябва да овладеем. Колеги и приятели – това си е късмет.  А чувството им за хумор си е допълнителна екстра. Както и сценичната им издръжливост, организираност и отговорност. Много поводи съм имал да се гордея с тях. С музикантските и човешките им качества. И на сцената, и зад нея, те се отличават с възпитание, сдържаност и аристократичност. И професионална отговорност. Всъщност  „солистите“ са ярки индивидуалности, но отношението им към музиката, към задачите, стоящи пред ансамбъла, ги превръща в единен, сплотен организъм с ясни критерии за професионализъм и артистичност“.